Седем изненадващи факта за потенето

Какъв късмет, че не сме гущери! Щяхме да затопляме тялото си всяка сутрин, докато не достигне функционална температура, и след това, с намаляването на температурите вечер, щяхме да ставаме все по-мудни и бавни. Ние хората обаче имаме вътрешен регулатор и поддържаме телесната си температура постоянна, като произвеждаме топлина (например, чрез физически дейности) и губим топлина (например, чрез потенето). За разлика от студенокръвните влечуги, нашите органи работят при постоянна температура, което ни позволява да функционираме независимо от външната температура. От всички живи същества ние хората имат най-голям мозък, като пропорция от размера на тялото, и той е изключително чувствителен към прекомерна топлина. С други думи, мисля, затова се потя.

По време на спорт, когато мускулите ни са активни, тялото отделя топлина и това може да покачи температурата му много бързо. Ето защо започваме да се потим по време и след спорт. Може да звучи изненадващо, но потенето не е задължителен белег на лоша физическа форма. Напротив, атлетите се потят повече, защото телата им могат да регулират температурата по-добре и по-бързо, за да не влияе негативно на представянето им. Поне теоретично, това често не се забелязва веднага, защото те трябва да потренират усилено преди да се изпотят. При сауната е различно - тези, които често я посещават се потят повече от новаците, чийто метаболизъм все още не се е пригодил. Потенето е по-добро от репутацията си - и но-здравословно. Трябва да караме тялото си да се изпотява поне веднъж дневно, независимо дали чрез спорт, бързо ходене или физически активности в домакинството (като чистене с прахосмукачка). Докато се потим телата ни отделят токсините, които бъбреците не са успели да отделят. Ето защо е важно да пием достатъчно вода, особено след спорт, когато най-добре да избираме негазирани напитки, без лед, но с достатъчно минерали, за да компенсират загубата им по време на потенето.

Има ситуации, които всеки би желал да избегне. Неприятно посещение на зъболекаря, труден разговор на работа, презентации пред голяма публика. Сценичната треска може да ни накара да объркаме думите или да глътнем езика си. Колко неловко! В ситуации като тези, архаичен механизъм се задейства, за да опази съществуването ни: тялото ни отделя адреналин и ни подготвя за възможно бягство. Дори и да не избягаме наистина, тялото ни ще е готово за това и ще бъде охладено от потта, избила ни от притеснението. За да подсигурите, че презентацията ще мине по план, един съвет е да дишате съзнателно през корема. Друг трик е да си представите как изнасяте реч гладко и безпроблемно, като по този начин ситуацията няма да ви се струва толкова застрашителна и ще отделяте по-малко хормони. Упражняването на техники за релаксация може с времето да ни помогне да бъдем по-спокойни като цяло.

Тялото ни е жив организъм със специфични изсквания. За оптимално функциониране на всички метаболитни процеси, мускули, вътрешни органи и най-вече мозък, температурата на тялото трябва да е 37 градуса по Целзий. Тъй като всички тези дейности създават топлина, ние отделяме до литър пот дневно и то без да го осъзнаваме. Колкото по-висока е температурата на околната среда и колкото по-близка е тя до нашата собствена телесна температура, толкова по-дълго отнема на тялото да се разхлади. През лятото тялото ни противодейства на претоплянето като позволява на екринните потни жлези, общо 2 милиона, разположени върху цялата кожа, да отделят повече от течния секрет, наречен пот. Когато потта се изпарява, тялото се охлажда. За да не пренатоварвате този механизъм в най-топлите дни, е добре да прекарвате възможно по-дълго време на сянка, да избягвате натоварващи дейносто и да пиете много течности. Това е необходимо, защото чрез потенето губим течности и минерали, които са ни точно толкова необходими, колкото и поддържането на подходяща телесна температура.

Менопаузата е период на преход от една житейска фаза към друга, който маркира началото на последната третина от живота ни. На физическо ниво, хормоналната картина на тялото ни се променя в този период. Тялото започва да произвежда по-малко естроген, който дотогава е бил важен фактор в регулирането на телесната температура. Жените често преминават през период на топли и студени вълни и засилено потене. Подобни симптоми са възможни и при мъжете, заради понижаването на нивата на тестостерон. На физиологично ниво, по време на този преходен период се сблъскаме с реалността на собствената си тленност, търсим значението на живота и се чудим какви - вероятно нови - хоризонти искаме да изследваме в живота си. Всичко това са аспекти, които ни правят доста емоционално неспокойни и ни карат да се потим. Люти, силни подправки като чили, пипер и чесън, както и стимуланти като кафе и алкохол усилват ефекта - често несъзнателно - дори и преди да си действали добре. Техники за релаксация, достатъчно упражнения и хомеопатични лекове могат да бъдат от полза. Приемането на този етап с отворени обятия, както и на потенциала свързан с него, може да намалят дискомфорта. От полза е и установяването на нов ритъм, в който да има достатъчно време за почивка.

Пеперуди в стомаха, потни ръце - влюбването е нещо чудесно, въпреки че за тялото ни то означава най-вече едно: стрес. Когато хвърчат искри, тялото ни отделя по-големи количества от хормоните адреналин и норадреналин. Сърцебиенето ни се ускорява, повече кислород се изпомпва през тялото ни, ръцете ни стават влажни. Тялото ни сигнализира за тревога, подобно на усещането при уплаха, освен че при влююбването са добавени и "щастливите хормони" допамин, ендорфин и серотонин. В резултат на това излизаме на среща, която може да промени целия ни живот - намираме се в състояние на възбуда, очакване и наслада. Кой би искал да избяга от ситуация, като тази? Особено имайки предвид, че любовта, от химична гледна точка, наподобява състояние на интоксикация, чувство, на което не можем да се наситим.

Не може да се наблюдава директно, но растенията също се потят - или както биха казали ботаниците, "транспирират". Растенията няма как да се "изкоренят" и да отидат на сянка и затова когато слънцето е най-силно, те са развили свои собствени механизми за справяне.  Дърветата се охлаждат като отделят влага под формата на водна пара през малки пори от сенчестата долна страна на листата си. Когато водата се изпарява се създава силно придърпване, чрез което дървото придвижва нужните му минерали по дългата молекулюрна верига от корените до листата му. Максимум 130 метра могат да бъдат преодоляни по този начин и това е причината дърветата да не растат безкрайно високи до небето. Едно високо брезово дърво отделя около 400 литра вода през горещ летен ден и ето защо почвата около него винаги изглежда суха. Кактусите са експерти в пестенето на вода: за да оцеляват в топлата, суха пустиня, листата им са се превърнали в бодли с по-малка площ. Сребристо-зеленото им восъчно покритие отразява слънчевата светлина и пречи на водата в кактуса да се изпарява. Кактусът "старец" (Cephalocereus senilis) е покрит с бели вълнисти косъмчета. Това не му позволява да се поти по различен начин, а вместо това косъмчетата поддържат влагата около него възможно най-висока и така му позволяват да достигне до 200-годишна възраст.