Копнеж по изгубения рай
Разговор със семейния терапевт Вера Мат от Берлин относно ароматите в близките отношения. Забравете за замечтания поглед и вътрешните ценности, смята се, че най-важният елемент при избора на партньор е колко ни допада аромата му. Наистина ли е така?
Вера Мат: Нека вземем за пример животинското царство. Вместо да питат "Как си?", когато кучетата се срещнат с някой нов, те го помирисват. Осъществяването на контакт по този начин стимулира социалната комуникация и помага за правилния избор на партньор. Ние хората правим същото нещо по по-незабележим начин, но също така отделяме феромони - вещества, които предават съобщения и имат сигнален ефект. Невъзможно е да избегнем подсъзнателното им влияние. Те ни помагат да открием най-добрия партньор за създаване на здраво поколение. Нашият партньор не трябва да е нито с много еднакъв, нито с много различна генетична структура от нас; в идеалния случай генетичната му структура ще е различна от нашата. Така се раждат деца със здрава имунна система.
Т.е., не започваме връзка автономно, а на базата на архаичен метод за оцеляване на видовете?
Вера Мат: Това е само предразположение, винаги имаме свобода на избор, но често усложняваме процеса сами. Замаскираме присъщия ни аромат с парфюми, измиващи препарати, лакове за коса и кремове. Ежедневният ни живот е изкуствено ароматизиран. Ароматите върху кожата сякаш действат като мантия-невидимка, но от гледна точка на миризми, така че потенциалният ни партньор не може да ни класифицира правилно.
Какво следва от това?
Вера Мат: Това означава, че нашият аромат може да напомни на другия човек за бившия му партньор, за майка му или за училищната му любов -асоциации, които нямат нищо общо с човека пред него. И по-късно ще се изненадаме, когато разверем, че не сме били подходяща двойка. Можем да избегнем това, като носим аромати, базирани на чисти етерични масла. Те не "фалшифицират" миризмата ни, а я подчертават.
Носът има директна връзка с мозъка и зоните в него, които отговарят за спомените и емоциите. Как това повлиява на избора в кого да се влюбим?
Вера Мат: Зависи от човека. Когато аз надуша ябълков пай, си мисля за баба ми; когато помириша олеандър, мися за Хърватия от последната ни семейна ваканция. Много хора харесват ванилия, която често се използва в продуктите за бебета в днешни дни. Хем е сладка, хем стимулира копнежа ни по изгубения рай - който пък може подсъзнателно да търсим в друг човек. Ако някой избира партньора си с много мисъл, тогава най-вероято по-важно ще е, че има гъста руса коса, че е 1,8 метра висок и че има добро образование. В крайна сметка, в кой ще се влюбим е микс от съзнателни и подсъзнателни фактори и привлекателността на чуждата имунна система.
Това, което не можем да подушим или не харесваме в даден човек, е често пъти нещо, което забелязваме чак по-късно. Научно доказано е, че отскоро вклюбените имат по-слабо обоняние.
Вера Мат: Влюбването стимулира същите части на мозъка, които реагират и при остър пристъп на лудост. Сякаш останалият свят изчезва. Но когато започне фазата на реалното привързване, слизаме от облаците и си задаваме въпроса: Кой съм аз и какво е важно за мен? Даваме си равносметка за самите нас, но във връзка с другия човек. Ето тук отново започват да се появяват нюанси в обонянието ни и става ясно дали връзката може да оцелее.
Ежедневният ни живот е изкуствено ароматизиран. Ароматите върху кожата сякаш действат като мантия.
Вера Мат
Какво да правим ако във вече съществуваща връзка, партньора започне да ни мирише лошо?
Вера Мат: Първо трябва да се запитате дали този човек някога ви е мирешел добре или просто така сте си мислили. Важно е да адресираме проблема открито и честно, но също възможно най-деликатно. Любовта и хуморът помагат в такива случаи: не давайте съвети, за да не звучи като критика. Често пъти е достатъчно да погледнете нежно партньора си, да хванете ръката му и да кажете: "Имаш лош дъх". Това трябва да е достъчно за тях да вземат мерки и да поправят ситуацията.
Има ли двойки, които ви търсят с такива проблеми?
Вера Мат: Случва се. Неприятната телесна миризма може да доведе до дисбаланс в партньорството и може да е причинена от много неща: от едностранчива диета до заседнал начин на живот. Понякога хората не се сещат да търсят медицинската причина. Наскоро работех с двойка, която имаше проблем, защото мъжът изведнъж започнал да мирише лошо. Оказа се, че точно е започнал да приема лекарство за понижаване на кръвното налягане и затова телесната му миризма се е променила.
В по-широк смисъл, какво означава когато партньорите вече не усещат аромата си?
Вера Мат: Много е вероятно раздялата им да предстои. Ако вече не мога да подуша някого, то би следвало причината за това да е фундаментална. Това е жест на отхвърляне, който показва, че повече не желая да разпознавам другия и уникалните му характеристики.
Какво препоръчвате ако и двамата партньори искат да спасят връзката си?
Вера Мат: Като терапевт, бих наблюдавала особено внимателно езика на тялото им. Правят ли синхронизирани движения по време на разговор, променят ли позицията си в един и същи момент, дишат ли в сходен ритъм, смеят ли се на шегите един на друг - на кратко, тези двама души в синхрон ли са един с друг? Имат ли още нещо общо? Общите занимания могат да помогнат - танците, четенето на книги, добрата храна, празнуването на годишнини и ритуали. Възможно е да се възстанови усещането за хармония чрез грижа за сетивата на другия.
Ако вече не мога до усетя нечий аромат, до колко това зависи от мен самия? До колко прожектирам отношение?
Вера Мат: Вероятно много. Когато хората са недоволни от себе си, често прожектират отношението върху партньора си. Здравата връзка не се гради (вече) на животински инстинкти като обоняние, но и на това да участваш с партньора си в общ процес на осъзнаване и развитие. Това може да ви позволи да игнорирате неприятна миризма. Един клиент веднъж нарече такъв подход (макар и в различен контекст): "извинителност". Харесва ми как звучи. Това включва както да можем да прощаваме на себе си, така и да внимаваме да не прожектираме собствените си негативни аспекти върху партньора. Човекът до мен не е виновен за моето нещастие и не трябва да търся вината в него. Проблемът е собственото ми отношение. Нашият най-сериозен учител е нашият партньор, който ни отразява и ни показва нашите несъвършенства.