Как да помогнем на децата да се справят със стреса

Детството и стреса не бива да бъдат свързвани едно с друго, но за съжаление това се случва все по често.

Д-р Кристоф Майнеке: Дори като млад доктор съм се сблъсквал с деца, страдащи от стрес, но днес случаите са се повишили значително. И то сред всички възрасти - най-вече сред учениците, но и сред бебетата и децата в детската градина.

Дори и бебетата са засегнати?

КМ: Да, и то не малко: почти всяко трето бебе заспива трудно, плаче прекалено много и има проблеми с храненето.

Каква е причината?

КМ: Когато майката е под стрес, детето "попива" стреса чрез хормоните както по време на бременността, така и по време на кърменето. Емоционалното състояние на родителите като цяло влияе на податливостта на детето към стреса. Бебетата се нуждаят особено много от любов и близост. Те трябва да чувстват, че има някой до тях, който забелязва кога плачат, успокоява ги и се грижи за тях. Високи нива на стрес се забелязват при деца, където това липсва, защото те не могат да оцеляват сами.

Как могат родителите да разберат дали детето е под стрес в детската градина?

КМ: Сред децата в детската градина се забелязват все повече случаи на проблеми със съня, хиперактивност, страх от изоставяне и повишена склонност към инфекции отвъд нормалното за едно дете. Стресът е всъщност здравословната реакция на тялото, която му помага да е нащрек и да е в добра форма при сложни ситуации. Когато балансът между това състояние на активност и състоянието на почивка и възстановяване се наруши, когато има дисбаланс между напрежението и почивката, стресът в тялото взима превес. Това е вредно в дългосрочен план и може да доведе до различни болести. Кортизолът, един от хормоните на стреса, отслабва имунната система и способността на тялото да се бори с инфекции.

Как се изразява стресът сред учениците?

КМ: Много деца страдат от главоболие, дифузна коремна болка, болки в гърба и проблеми със съня. Може да преминават през депресивни състояния, да са агресивни или да срещат трудности със съсредоточаването. Всичко това често е съпътствано със страх от провал или неприемане. Като цяло, днешните деца са доста по-неспокойни от преди.

Според Вашето мнение, какви са причините?

КМ: Много от децата днес са по-стресирани отколкото преди и затова се нуждаят от по-силни лични връзки и индивидуално внимание. Но в големите класове децата рядко получават това от учителите си, а може да не го получават и вкъщи. Връзките дават стабилност, а стабилността - сигурност. Ако няма време за такива връзки, се заражда плахост в децата.

Това означва ли, че колкото по-силни са връзките на детето, особено с родителите му, толкова по-малки ще са нивата на стрес?

КМ: Не е задължително връзката да бъде с родителя - може и да е друг човек, с когото детето има силна емоциална близост. Някой, за когото детето би казало: "Той вярва в мен. С него мога да бъда истинското си аз. Той ме цени и уважава, дава ми сигурност, защита, но и независимост." Само в такава среда детето може да се научи да контролира стреса. Разбира се, даването на пример също помага - вместо само да говорят колко са стресирани, родителите могат да отделят време за почивки и разпускане.

Какво друго може да доведе до напрежение в училище?

КМ: Ако родителите имат твърде високи очаквания, това може да подейства напрягащо на детето. Някои деца се чувстват притеснени при мисълта за преминаването към следващото ниво в училище и затова стават ревливи, изнервени и агресивни. Ако поведението на детето се измени и то продължително, това определено е индикация за емоционален стрес. Не е важно какво искат родителите - възрастните са отговорни за нуждите на децата, а не обратното. Само когато средата е съвместима с нужите им, децата могат да разкрият истинските си таланти. Друг широко разпространен стрес-фактор е започването на училище твърде рано сутрин. Децата, които не се будят лесно сами, имат повече хормони на стреса в кръвта, което пък ги прави по-уязвими към проблеми с ученето.

Колко е важно децата да имат свободно време следобяд?

КМ: Децата се нуждаят от вдъхновение, те трябва да се движат и да покоряват света, те искат да учат нови неща. Когато препълните следобедния им график със занимания, това би им подействало по-скоро изтощително отколкото стимулиращо, особено когато имат и домашни за писане. Неструктурираното свободно време трябва да е правилото, а не изключението. Родителите трябва да се погрижат децата им да не прекарват твърде много време пред компютъра, смартфона или конзолите за игри. Такива постоянни визуални стимули могат да възбудят децата и да ги направят неспокойни. Ако децата спрат да излизат заедно и да се срещат физически, а основно  през социалните мрежи, то личният контакт ще стане още по-сложен за тях - което пък в последствие ще причини безпокойство.

Кои повратни моменти в развитието на детето го излагат на стрес?

КМ: Началото на първи клас е един такъв превратен момент. При сблъсъка с новите изисквания на училището, някои деца започват отново да се нуждаят от обедна дрямка, за да се възстановят. Друг ключов момент идва около 9-10-годишна възраст, когато децата започват да се сбогуват с безгрижието на детството. Тогава те спират да споделят с родителите си всяка своя мисъл и започват да ги възприемат като обикновени хора. Това може да направи децата тъжни за малко, да създаде усещане за дискомфорт, главоболие или болки в корема. Родителите, които са наясно с това могат да реагират адекватно в тези ситуации и да отговорят с чувствителност, т.е. не с раздразнение, а с разбиране при всеки по-рязък или нахален отговор на детето.

Какво да направят родителите, за да създадат усещане за стабилност в децата си и да намалят нивата на стрес?

КМ: Преди всичко е важно да имате определено време, което знаете, че прекарвате заедно, като например на вечеря. Родителите трябва да присъстват без да се разсейват от телефонни обаждания, имейли или интернет. Това е времето, когато наистина можете да си обърнете внимание. Изключително важно е също така родителите да изслушват децата си без да отговарят веднага със съвети и наставления. Децата трябва да знаят, че родителите ги приемат каквито са и че това, което казват, има значение за тях. Родителите пък не бива да омаловажават чувствата на децата си с баналности като: "Не се притеснявай, всичко ще бъде наред."

Кой е правилният начин за реакция от страна на родителя към споделеното от детето?

КМ: Много по-добре е да се отговори с огледално поведение и нещо от типа на: "Тъжен си, кажи ми какво става." Или пък ако някой техен приятел спре да си играе с детето Ви изведнъж, което се случва понякога, не се опитвайте да обяснявате случилото се. Вместо това, подкрепяйте емоционалното изживяване на Вашето дете. Това създава усещане за признание и сигурност, което са именно нещата, нужни на детето в този труден емоционален момент. Ритуалите също могат да създадат комфорт, като например четенето на глас преди сън. Тези ритуали се превръщат в установени ритми, които дават на детето усещане за ориентация, повдигат самочувствието му и намаляват стреса. Веднага щом отворите книгата вечер, тялото започва да произвежда повече хормони на съня. Масажите, особено по гръбчето, но и по краката и стъпалата, например с лавандулово масло, са начин да създадете момент на любов и близост, когато детето да се чувства напълно защитено. За малко по-големите деца, в горните групи на детската градина или в училище, добър начин да се освободи напрежението е да се разговаря за събитията от деня. Питайте, например, "Какво хубаво се случи днес?" и оставете детето да говори, участвайте в разговора, но по възможност без да давате съвети.

Има ли разлика в начина, по който родителите и децата се справят със стреса?

КМ: Децата са доста по-умели от възрастните при справянето със стреса, защото все още знаят много по-добре от какво се нуждаят. Това може да е сън или игра, където с магически думи да могат да изразят чувствата си. Важно е да ги оставяме да правят тези неща без да ги прекъсваме. Така детето започва да се чувства компетентно, а това пък е най-добрият начин то да открие вътрешния си баланс - най-добрата превенция на стреса.

Има ли разлика в начина, по който родителите и децата се справят със стреса?

КМ: Децата са доста по-умели от възрастните при справянето със стреса, защото все още знаят много по-добре от какво се нуждаят. Това може да е сън или игра, където с магически думи да могат да изразят чувствата си. Важно е да ги оставяме да правят тези неща без да ги прекъсваме. Така детето започва да се чувства компетентно, а това пък е най-добрият начин то да открие вътрешния си баланс - най-добрата превенция на стреса.