Мъдростта на нашите градинари

Тежкият, свеж дъх на мащерка е един от любимите ми аромати. Едно от нашите лекарства против кашлица използва натурален екстракт от мащерка като активно вещество. Затоплящите свойства на мащерката могат да бъдат усетени веднага, докато екстрактът приятно преминава през тялото. Следобед обичам да се разхождам из градината и често откъсвам няколко стръкчета мащерка, които после потапям във вряща вода. Чаят от мащерка има дълготраен, енергизиращ ефект. Като че ли тази лечебна билка предава топлината, която е погълнала от слънцето. Сякаш предпазва тялото отвътре навън. Защо е така?

Като глава на градината за лечебни растения на Weleda тук във Вецгау, близо да Швебиш Гмюнд, имам късмета да се занимавам интензивно с такива въпроси. Един от най-важните ни инструменти е наблюдението на растенията, като тук се включва и интуиция и наблюдение в детайли. Ако искам да разбера повече за едно растение и особеностите му, ще взема сгъваем стол, боя и статив. Рисуването изостря вниманието към наблюдавания обект. Когато рисувам едно растение, трябва да се концентрирам и да се абстрахирам от всякакви други мисли, които могат да изникнат в главата ми.

Бдителността и фокусът върху растението усилват възприятията ти. Забелязваш детайли, които иначе би пропуснал, като например колко силно е застъпено формирането на етерично масло в мащерката. Листата и цветовете ѝ са покрити с безброй маслени жлези. Малките косъмчета на жлезите могат да се видят и с просто око, а иначе с лупа могат да се отличат още по-ясно. Мащерката обикновено расте в сухия, скалист биом на Средиземноморския маквис, където цъфти от май до октоври в различни нюанси на бледо лилаво и розово. Вендъж щом усетиш концентираната сила на мащерката, започваш да разбираш самото растение. Сякаш цялата слънчева енергия е попила в малкото растение, което е привикнало към райони с кратка пролет и мощно, силно лято. Ако използваме още повече сетивата си, можем да засилим диалога с мащерката и да я опознаем даже по-добре. Например, ароматът става по-интензивен, ако откъснеш няколко стръкчета и ги разтриеш нежно между пръстите си. Допир, вкус и обоняние - всичко това са начини да влезеш в контакт с растението. Винаги съм се впечатлявал как дори само да прокараш пръсти през храстите с мащерка, върху тях остава специфичният аромат, който не може да сбъркаш. Така растението обявява себе си!

Наистина, чувствам, че нашата основна задача в градината е да се свържем със заобикалящата ни природа и да прочетем от страниците на книгата ѝ, така да се каже. Има голяма разлика дали едно растение съдържа конкретни вещества и дали ни ги отдава, като подарък. Моята първа обиколка на градината сутрин е често пъти като медитация - настройвам се на нейните честоти  и ѝ отдавам пълното си внимание.  Просто защото растенията не говорят, това не означава, че не общуват. Растението разкрива себе си по начина и  мястото, където расте. Местоположението на растението също заслужава по-обстойно внимание. Тук например мащерката расте на красиво и слънчево място.

Напълно сме наясно, какво се случва в нашата градина, и наблюдаваме всичко много внимателно. Това ни позволява да дадем на растенията това, от което се нуждаят,а те на свой ред да ни се отблагодарят за грижата. Не мога да спра да се възхищавам на изобилието, което мащерката ни дава, и обичам да споделям възхищението си с другите. По време на разходките, които водя в лечебната градина, понякога приканвам участниците да се запознаят по-добре с ароматия храст. Като сдъвчем листата, усещаме нещо, описвано от много хора като сияйна топлина, която се разлива от устата към цялото ни тяло. Струва ми се, че по този начин мащерката ни предава слънчевата светлина, която е погълнала, даже когато слънцето едва се вижда. Мисля за есента и зимата, когато мащерката прави грандиозното си появяване - за тези, които оценяват лечебната ѝ сила.

Чувствам се голям късметлия, тъй като моята работа разширява представите ми за силите на природата малко по малко с всеки изминал ден. Работата ни тук, в лечебните градини, се основава на два основни принципа. Единият е наблюдението на растенията, което ни учи много за характера и нуждите на различните растителни видове. Вторият е разбирането, че нашата градина е жив организъм, в който всичко е свързано и също така, че много от нещата се регулират сами, стига да отбележиш и уважаваш тези взаимни връзки.

Да вземем например разбирането, че собствените лечебни сили на градината се увеличават пропорционално с многообразието ѝ. Затова и в нашата градина винаги сме целяли да увеличим многообразието от налични видове. Понякога се случва нарочно да оставим някоя малка полянка неокосена, за да позволим на малки островчета от растения да останат незасегнати. Ние не възприемаме бурените като нещо вредно, а като партньори на нашите растения с тяхна собствена цел - това е малка, но важна разлика. Животните са друг аспект на фермерството и пасящите овце на входа на градината не са там просто заради пасторалната картина, която предлагат на посетителите. Понякога на овцете им е разрешено да влизат в градината и да пасат тревата около жълтия минзухар, като така спестяват част от работата на косача на ливадата. Нещо подобно се случва и с други обитатели на градината: патиците регулират популацията от охлюви. Дивите и медоносни пчели, които за щастие са многобройни, също помагат по много начини.

Ако природата е в равновесие, то значи трябва да се намесваме само по изключение – и както винаги с голяма грижа. Например, ние подсилваме нашите растения чрез водна запарка от треви. Полезни насекоми като златоочици и паразитни оси ни помагат в парниците. И разбира се, винаги се грижим да разполагаме с добър компост. Компостът се прави от всичко, което е останало в градината - някои го смятат за отпадък. За мен обаче компостът е сърцето на градината. Именно в компоста всичко спира и започва отново за да композира своите елементи още веднъж. Но в крайна сметка, разликата произлиза не само от материала и измеримия или предвидим контекст, т.е. минерален състав на почвата, съдържание на хумус, киселинност, микроорганизми. Важното е да се съчетаят космическите и земните сили в естествения култивационен цикъл - нещо, което в миналото е било всеместна и нормална практика.

Истински специално изживяване през пролетта е, когато заравяме в почвата кравешки рога с кристали на земен кварц и ги оставяме да отлежат през лятото. През есента ги изравяме наново и през следващата година ги нанасяме като спрей върху растенията. Това позволява на растенията да попият по-добре слънчевата светлина и подсилват техния растеж и цъфтене. Благоприятният ефект се вижда и в добре вкоренената почва в биодинамичната ферма.

Като градинар, искам да постигна повече от това просто да се наслаждавам на цветните или плодови растения. Когато казвам, че нашата градина - която включва и почвата, и растенията - е "органично цяло", процъфтяващо най-добре чрез общуването, имам предвид, че комуникацията никога не е едностранна. Интересно е, че растенията тук сякаш са една стъпка напред, докато ние хората изпитваме затруднения. Например, имахме доста усилена работа докато разберем свойствата на кучешкото грозде (Solanum dulcamara), което също се използва като съставка в нашите лекарства против кашлица. Някак си растението ми изглеждаше чуждо, въпреки че съм роден и израснал в региона.

Реших да се консултирам с основополагащата книга от известния ботаник Вилхелм Пеликан, в която той идентифицира връзката между кучешкото грозде и катара на дихателните пътища. Но защо? Често пъти съм държал тази дебела книга в ръцете си и съм усещал мъдростта от страниците ѝ. В този случай обаче липсваше конкретно обяснение. В такива случаи помога да излезеш, да се отдалечиш от теорията и да отидеш при самото растение. Много пъти съм седял на края на полето, където расте кучешкото грозде - между обикновения гингер и кестеновите дървета. Използваме събраните на ръка връхчета от храста в нашето лекарство против кашлица. Тъй като всички части на растението са силно отровни, използваме само потенцираната му форма. За мен е ясно, че Пеликан, който пише, че растението помага при "стегнатост", има предвид, че инфекциите на дихателните пътища утихват само когато натрупалия се мукус бъде освободен. Но какво можем да научим за растението в този контекст? При употреба в лекарства, кучешкото грозде облекчава кашлицата, има противовъзпалителен и антиспазматичен ефект.

В ума си мога да видя растението в дивия му хабитат, клонките му сякаш имат собствен разсъдък, за да си проправят път по земята и понякога даже да се преплетат с други билки. Защо едно растение прави така? В нашата градина за лечебни растения ние спомагаме естествения растеж на кучешкото грозде чрез трейажи (дървени решетки), по които растението се увива нагоре. Погледнах към цвета му - малка виолетова звезда с ярко жълт център, пълен с тичинки. Дълго стебло държи цвета на разстояние от другата част на растението, като че даже не са свързани. В природата има причина за всичко и нищо не се получава случайно. Погледът ми се понася надолу по трейажа до мястото, където голяма част от увивното растение е с дървесна текстура. Две трети от кучешкото грозде искат да растат и да се разпространяват, но има една трета, дървена, част, която носи растението и му дава опора. Тази част на растението е всъщност дърво. Без нея кучешкото грозде не би имало силата да се изправи и разклони с такава лекота. Тази способност на растението да пеодолее сковаността е пример за човешкия организъм, който се нуждае да се освободи от дебелия мукус.

Моменти като този ме карат да спра и да се зачудя. Дали е твърде пресилено да търсим паралели между формата на растението и лечебните му свойства? Не трябва да забравяме, че ексклузивния фокус върху съставките на растението е сравнително нова практика. Нека се осмелим да разгадаем смисъла на растението.