Къде расте красотата?

Небето е ясно и синьо и всичко, което доскоро му е пречело, е отнесено от вятъра на етруското крайбрежие. Както всяка сутрин, Фреди Рьотлисбергер паркира SUV-то си до боядисаната в жълтo ограда на имението Белависта. Това е административната сграда на стопанството Азиенда Агрикола Сан Марио, сертифицирана от органичната ферма Demeter. Калдъръмена пътека, опасана с борови дръвчета, води напред, а целта й е да приковава и насочва вниманието ни.

Но когато посещава имението в есенни дни като днешния, споделя Фреди, този дизайн на тусканското имение просто няма същия ефект. Фокусът неизбежно се мести наляво от боровите дръвчета и къщата - отвъд морето от облепиха – и се приковава към редове ярко червени растения. Това е най-красивото червено – червеният цвят на наровете.

Храстите от нар са разположени в редове, на около 5 метра един от друг, до 150 метра дължина. За управителя на фермата е винаги изключително удоволствие да се разхожда между храстите и да се наслаждава на красивите червени плодове. Когато краят на лятото наближи, формите и очарованието на това изобилие никога не спират да го впечатляват. Храстите са почти с височината на възрастен човек и на всеки от тях висят като фенери до 50 нара. И сякаш видът им не е достатъчно  внушителен, че в основата на всеки плод има и малка звездичка, формирана от чашкообразните листчета на зародиша. Клоните се превиват под тежкия плод, а някои дори стигат до земята. Облекчението обаче е близо, както може да се предположи от звука на гласовете в близкте редове.

Часът е 7:30 сутринта и работниците започват да събират реколтата. “Много е важно да изберем точния момент“, казва Фреди. Той е с обувки за поход, тридневна брада и проучва тосканските градини с педантичността на опитна домакиня, която познава всяко кътче на кухнята си. До преди 2 седмици цикадите изнасяха концертите си в маслинената горичка в далечината, но изведнъж настава тишина във фермата Белависта – поне привидно. Както Фреди казва, напрежението може да се докосне в този преходен период, след събирането на облепихата и преди пресоването на маслините. Той се разхожда между редовете с нарове всеки ден, за да прецени най-добре състоянието на плодовете. Достигнали ли са пълна зрялост? Може ли да се разцепят, ако някоя от идните вечери е студена? Дали събирането им сега ще ги лиши от последни енергизирщи лъчи слънчева светлина? Понякога работниците трябва да оставят всичко останало и да се захванат с наровете. В някои случаи е въпрос на часове, казва Фреди. Плодът, който обгръща хранителните зрънца в защитна обвивка, трябва да е тъмночервен – „твърде рано е, ако е розов,“ казва Фреди. Ако пък плодът вече се е разцепил, трябва незабавно да бъде обработен, за да се запазят до най-голяма степен полезните му вещества.

Фреди и екипът му използват възможно най-добрия начин за обработка на наровете - хидравлична ръчна помпа. Процесът е доста времеемък, а се усложнява и от това, че всички плодове трябва да се обработят наведнъж. Но в залите зад жълтата порта на имението, работниците се трудят усърдно от събирането на реколтата през есента до Коледните празници. Те обработват наровете, докато от всички плодове не остане само сок.

Тази сутрин Фреди е видимо спокоен. Както през последните години, моментът е избран перфектно. Отново и отново той посяга към кошниците, взима плод и нежно го отваря. Кима и потвърждава, че точно така трябва да изглеждат узрелите на слънце плодове.

Работниците във фермата са също в добро настроение. За Марсела Палиара събирането на нарове е красиво и удовлетворяващо занимание. “Bello” – италианската дума за “красиво”, неколкократно се изплъзва от устните на жилавата италианка с дрезгав, мелодичен глас. Тя натъртва, че не става дума само за красивите плодове, а и за красотата на труда по прибирането на реколтата. Марсела сякаш наистина се движи с танцова стъпка между храстите, нежно поставя ножицата и реже внимателно, след това нежно поставя още еднo ярко червено кълбо в кошницата си.

С плавни движения веселата група берачи се придвижва метър по метър. Няма и следа от стрес или отегчение – може би защото е невъзможно да носиш повече от един нар в ръката си. С откъсването на всеки плод трябва да се започне отначало: навеждане, внимателно оглеждане и най-накрая, откъсване. Сякаш всеки плод иска да бъде оценен още един път преди да напусне градината и да се отправи към пресата. Като че има нужда от минута мълчание и благодарност.

Между работниците има дресьор на коне, ковач и бивш инженер, който се почувствал уморен от предишната си работа, а сега се чувства по-свързан със земята чрез новата си работа във фермата. Фреди разказва, че не е искал да наема абсолютно неопитни работници, но е търсел хора с афинитет към природата. Клаус Смаух, който напуска родната провинция Саарланд в Германия, за да последва сърцето си до Италия, обяснява така: „За всички е ясно, че нашата работа е нещо добро – ето затова и се получава“.

Още един товар е готов и Клаудио Понианти, наричан на галено „Капо“ от колегите си, се качва на трактора и го подкарва към станцията за студено съхранение, където плодовете ще бъдат обработени. Ремаркето, което повече прилича на метална плоскост, теглена от вериги, се понася през тревата без да оставя и следа по земята. Фреди сам е проектирал нестандартната конструкция – колкото повече щадим богатата на минерали почва, толкова по-добри са грижите, полагани за растенията в нея. Фреди се грижи растенията да получават само най-доброто, така че да могат да процъфтяват по крайбрежието, югоизточно от град Пиза.

Този регион е известен с уникалния си микроклимат, който донякъде се дължи на Апенинската планинска верига, видима от няколко километра по-навътре в полуострова. Ветровете от Лигурско море спират в планините, след това се завъртат и минават през региона повторно. Резултатът е идеална комбинация от слънце, топлина и вятър, на която ценителите на виното приписват качеството на многото световноизвестни местни сортове вино. Тази благоприятна комбинация от естествени елементи има ползотворен ефект и върху нара.

“Нарът е като дете, грижите за което са лесни и приятни,“ обяснява Фреди. Две последователни лета маслините са нападнани от плодови мухи, а част от насажденията от облепиха биват унищожени от градушки. Храстите на нара, от друга страна, неотменно показват брилянтните си червени цветове през ранната есен, даже и когато нощни слани са попарили първите листенца на растението през април.

Плодът дълго време бил изпаднал в забвение в региона, въпреки че е местно италианско растение. Единични храсти можели да бъдат забелязани в предните дворове на къщите или покрай пътищата. Сякаш хората вече не знаели какво да правят с наровете, освен да ги поставят на прозорците по Коледа или да ги слагат в сватбени букети, като символ на плодовитост. И така, допреди осем години, или по-точно допреди Курт Кюнци, покойният тъст на Фреди, истински швейцарец, да реши да култивира растението заради здравословния му сок. Той прави същото и с облепихата, когато създава фермата към края на 80-те години на 20-ти век.

Днес, неговият наследник държи да се помни първоначалната цел на фермата Белависта и имението Сан Марио, само на три километра разстояние: да предоставя на хората полезни вещества, които да подсилват имунната им система. Понякога е почти зашеметяващо да се погледне към редовете от растения. Сто хектара витамини, споделя Фреди. Белависта продава и директно на местните жители, които често посещават фермата. Хората казват, че сокът подобрява концентрацията и имунитета на децата им, а жените твърдят, че облекчава симптомите на менопаузата.

Нарът и облепихата се произвеждат от компания Сан Марио като готов сок (не от концентрат); облепихата е налична и като сироп. Част от сока на нара се използва във висококачествени продукти за грижа за кожата. Друга част пък попада в кухните на служителите на фермата.

Преди производството на сок от нар да бъде официално открито преди три години е имало петгодишен тестов период. Проучени са различни методи за напояване и места за култивация и са се провели много експерименти с по-малък обем реколта. В кухнята на Ирен Сийгрист например, която работи в офиса на Белависта, споделя как използва сока от нар, за да направи месните сосове гладки и цветни, а семената на плода използва вместо стафиди в кексове.

Слънчева енергия в стъкленица

Обяд е и е време за почивка. Както всеки ден, Фреди кара обратно през полето до къщата във фермата на Сан Марио, само на няколко километра. И тук сградата е боядисана в ярко жълто и е заобиколена от обработваема земя. Съпругата на Фреди, Мартина, чака на верандата, обградена от разцъфнала пасифлора. За обяд има пуйка с моркови и салата. Мартина Кюнци споделя, че със съпруга й са земни хора, които нямат нужда от пътека до къщата. И все пак, имат високи стандарти по отношение на това, което пият, добавя Фреди с усмивка, докато слага стъклена гарафа на дъбовата маса. Сам по себе си цветът на сока - смес от нар и облепиха - е хипнотизиращ. Как да го опишем – огнено червено или лилаво-оранжево? „Нека просто кажем, че Фреди сложи лято на масата,“ казва Мартина и наистина е така. Силата на слънцето е в стъкления съд, както и до 20 пъти повече Витамин С отколкото в портокала, отбелязва Фреди. Това е нещо, което той определено знае, предвид че редовно анализира сока в домашната лаборатория на имението Белависта.

Вана за дивите глигани

Докато Фреди пътува постоянно между двете ферми, Мартина основно се намира в Сан Марио. В 6 сутринта, след като затвори прозореца на спалнята, за да не влиза горещина, Марина се заема със своята работа: 20 000 млади растения, разположени в 70 сандъчета за разсаждане. Грижата за най-малките растения изисква много часове работа – засаждане, пресаждане, премахване на бурените, напояване – и Мартина признава, че не иска да поема повече работа от тази, с която вече се занимава. След това ни посочва още една интересна гледка – близо до наровете има големи изкопи с размера на вана, пълни с дъждовна вода.

Дивите глигани направили изкопите, като отначало с Фреди ги запълвали отново почти всеки ден. Животните обаче продължавали да копаят нови и по-големи дупки през нощта, докато най-накрая Мартина и Фреди се отказали да запълват изкопаното, а глиганите – да копаят нови дупки. Сега може да се видят няколко такива изкопа. Фреди и Мартина не направили ограда, защото това би нарушило принципите на био-динамичното земеделие, т.е. природата се възприема като жив организъм, разказва Мартина. Полетата на Сан Марио са обградени от естествен жив плет и малки горички от каменен дъб, които приютяват изобилие от различни птици. Чухали, червеногърби свраки и различни видове фазани са част от обитателите.

Мечтата става реалност

Понякога 49-годишната Мартина си спомня за началото на всичко. Като дете, отишла на ваканция в Италия с родителите си, а баща й пожелал да изживее тусканската мечта, но не в смисъла на безкрайна почивка в бански костюм. Той искал да опознае уникалния релеф на региона, да посети селцата и да събира билки. Днес Мартина продължава мечтата на баща си и всъщност прави така от много време с Фреди. Още от 22-годишна възраст Фреди започва да обикаля далечни региони на Швейцария в търсене на дива облепиха за култивиране с бащата на Мартина, по онова време негова приятелка. Търсели климати, където растението би виряло най-добре и където хората се чувстват като част от космоса, където животът е повече от консуматорство, а включва работа и заслужено време за отдих и удивление. И всъщност, където това удивление идва най-късно през есента, когато нарът има нужда от внимание.