От билото до долината

Катерин Торне се събужда рано в този летен ден. Родената и отраснала във Вале, Катерин чака почти цялото си семейство да се появи при полетата над Орсиер: нейните братя и сестри, зетове и снахи, както и племенниците ѝ. Еделвайсът там се събира веднъж годишно и работата може да се свърши до обяд, но само ако всички помагат. Ето защо Катерин е на полето от рано, за да дава инструкции на работниците. Тя не е единствената в семейството, която се грижи за тези растения от пролет до късна есен, но днес тя определено е шефа. Съпругът на Катерин, Паскал, пристига с ремаркето. По-късно той ще извози цветовете по-надолу в долината до фермерския кооператив Valplantes за изсушаване. До тогава в полето от 1 000 кв. метра единственото, което ще се случва е навеждане, рязане, пренасяне и повторно навеждане. Катерин и семейството ѝ отглеждат еделвайс повече от 10 години и са единствените в долината, които се занимават с това.

Защо култивираме еделвайс и други диви алпийски растения? Weleda заедно с друга швейцарска компания раждат идеята през 80-те години на 20-ти век. Предложението им се приема добре от Agroscope, швейцарски федерален институт за проучвания. В средата на 90-те Чарли Рей, изследовател към Agroscope, започва да разсажда алпийски растения; днес негов наследник е Жозе Виламоз. Фито-химикът се е настанил удобно на пейка с гледка към Орсиер и полетата от еделвайс. Той често идва тук и познава долината, чийто южен край граничи с прохода на Гран Сан Бернар. Виламоз е дошъл от долината Рон в този ден за събиране на реколтата, за да разкаже историята на еделвайса като култивирано растение.

“В продължение на 100 години, хората са късали еделвайс в планините и са засаждали семената в градините си, въобще не е сложно. Повяват се и първите култивирани еделвайси за продажба в цветарските магазини. Това, което привлече интереса ни е  е как да култивираме еделвайса в големи количества, професионално." разказва той. Неговият предшественик бързо разбрал: "Не, тяхното развитие било твърде различно - някои израствали високи и големи, докато други оставали много малки; някои разцъфвали през юни, а други седмици по-късно.”  С времето изследванията върху растението показали, че и съставът им е доста различен. Всички тези фактори били неблагоприятни за култивиране на растения, чиято употреба изисква да са горе-долу с еднаква големина, да съдържат еднакво количество активни вещества и да узряват по едно и също време.

Идеята на Рей била да разсади еделвайса по начин, който да покрива всички тези изисквания. Взел диви и вече култивирани видове и ги съчетал. От 20-те хибрида, които били получени от изследователския екип по този начин, един бил перфектен - с високи стебла и красиви цветове с еднакъв размер: еделвайсът “Helvetia” бил създаден. През 2006г. били засадени първите полета на същото място, където се бере и днес. Тези първи растения, култивирани за по-нататъшно обработване били част от тогавашните слънцезащитни продукти на Weleda. А част от еделвайса, който Катерин Торне и семейството ѝ събират сега, е много важна съставка в новото поколение слънцезащитни продукти на Weleda.

Какво прави еделвайса толкова ценнен като култивирано растение? Жозе Виламоз знае отговора и историята зад него. Той обяснява как колегите му от Университета в Инсбрук, Австрия, откриват молекула с името Леонтоподична киселина, кръстена на латинското име на еделвайса, Leontopodium alpinum. Молекулата предпазва ДНК-то на растението от силните UVA и UVB лъчи и също така служи като жизнено важна защита при високата надморска височина, където вирее еделвайсът. Изключително високите антиоксидантни способности на екстракта от еделвайс показват, че той с лекота може да защити човешката кожа от вредните ефекти на слънчевата радиация.

Ако застанете на края на полето, ще видите приведени гърбове - един, два, три, четири, пет...и повече. Паскал, съпругът на Катерин, показва на френския стажант, който се е присъединил към тях само преди няколко седмици, как да реже правилно еделвайса: хващат се няколко растения и се отразват около педя под цвета с ръчен сърп. След това се захващат следващите няколко растения и работата продължава. Точно когато облаците се разчистват от небето, слънцето напича гърбовете на работниците и полето постепенно се изпразва с всяка измината минута. Точно според очакванията, до обяд реколтата е събрана, а ремаркето е пълно. На фермерите ще им бъде платено за земята, която обработват, и за труда, не за добива.

“Така е по-честно,” обяснява Франсоа Пол, който отговоря за полетата от еделвайс. “ Иначе, ако реколтата е по-малко от очакваното, те биха останали с прази ръце, а ние не искаме това. Работата е интензивна и времеемка и се усложнява допълнително от факта, че всички наши медицински растения и подправки се култивират и отглеждат органично.” Именно това усилие се отразява в заплащането на фермерите и за Катерин Торне това означава сигурност. В земеделието лошата реколта може да е резултат от вредители, неблагоприятно време или климатични условия, а това много бързо може да лиши фермерите от доход. Тук обаче е различно. Органичното производство означава много работа, по-голямата част от която на ръка. Веднъж, щом разсадите са засадени в полето с помощта на трактор, е време да разрохкаме и оплевим почвата. Това е изключително времеемка задача, отбелязва Катерин, която работи на пълен работен ден като пощальон към Швейцарските пощи. "В най-натоварените периоди сме навън и плевим полето на ръка по цял ден." За 53-годишната майка на четирима пораснали синове "това е уморителна, но красива работа. Еделвайсът е идеално допълнение към нашата работа."

Съпругът на Катерин работи в кантона като съветник по земеделските въпроси и допълнително помага на брат си, който също живее в селището Репаз над Орсиер, в животновъдната индустрия. При вида на пълното ремарке двамата се шегуват колко по-лесно е за тях да събират еделвайс: "Преди рискувахме живота си, за да впечатляваме жените. Трябваше да се качваме до над 2,500 метра надморска височина, докато намерим и един единствен еделвайс. Сега само трябва да се наведем малко. Единственият проблем, който произтича от отглеждането на еделвайс, е болката в гърба." братята се смеят. По-голямата част от събрания еделвайс се преработва в екстракт за козметични продукти, а малко количество се използва за чай. Как мирише еделвайсът? За Катерин Торне ароматът е "Много фин. Трудно е да се опише - ароматът ми напомня на мед. Мога да го усетя, когато има много цветя на куп, както сега в ремаркето."

След като реколтата е събрана, помагачите се връщат в дома на Катерин и Паскал. На терасата, с красива гледка към долината, масите са вече сложени и храната очаква голямото, гладно семейство. Лошото време тази година е една от темите, обсъждани на масата. За хората, които отглеждат еделвайс, това обаче не е проблем, защото високоалпийското цвете е свикнало да оцелява при непредвидими и много ниски темпатури.