Арника

Слънчево жълтото растение арника вирее в естествени планински ливади и бедни на калций торфени почви. Най-ранното документирано споменаване на това растение се появява в съчиненията на Хилдегард от Бинген – светица и лечителка от 12-и век. Деликатните цветове на арниката изглеждат леко разпилени и крехки – като че ли полъх вятър може да ги отнесе. Всъщност арниката е много издръжливо растение, което достига до 40 сантиметра височина и въпреки това оцелява без усилие на силния планински вятър. Тази устойчивост на външни влияния е ясен показател за  добрата структурна издръжливост, която арниката притежава.

В нейните цветове са открити около 150 активни фармацевтични съставки. Сред тях има много полезни и ефикасни вещества като флавоноиди, каротеноиди, сесквитерпенови лактони, както и ценни етерични масла. Поради чистото съдържание на силициев диоксид арниката може да възстановява структурата и формата, както и да спомага за възстановяване на тъкани при слаби травми, като например натъртвания, подутини или контузии. През 18-и век арниката се е използвала често за лечение на болести като подагра, ревматизъм, разширени вени и флебит. В днешно време екстрактите от арника имат доказано антисептичен ефект и спомагат за циркулацията на кръвта, облекчаване на болката и ускоряване на оздравителния процес. За тези и други случаи на употреба се прави редовна проверка и се поддържа добра клинична документация. Поради тези свои особености арниката също така се нарича „Пазителят и лечителят на мускули и контузии“.