Храносмилане. Какво се случва с тялото ни, когато ядем?
Какво общо има храносмилателният тракт с правилното хранене, особено ако се чувстваме добре? Обикновено, целият храносмилателен процес се случва без дори да забележим. И все пак, толкова много органи участват в храносмилането.
Започваме с очите и носа. Нашият обонятелен орган, носът, предвкусва храната. Сигналът от нервите на обонятелната система бележи началото на нашия ритмичен "храносмилателен балет". След това отваряме уста и вкарваме храната в устната кухина. Преди това очите ни вече са възприели цветовете, консистенцията и композицията на нашата храна. Понякога дори само това може да предизвика повишено производство на слюнка. Доста често обаче не успяваме да се храним правилно, бавно и съзнателно. Докато още предвкусваме ястието си или пък вече бързо сме му се нахвърлили е трудно да запомним, че храносмилането започва с механичния процес на дъвчене.
Здравословното храносмилане - ритмичен процес
Всички сме го виждали или сме го правили преди: да ядем много бързо, да ядем прави или да ядем в движение. При всички случаи, това не е никак полезно за нас. Храносмилането следва постоянен ритъм, който позволява на тялото ни да извлича хранителните вещества от храната и да отделя ненужните такива като отпадък.
Този сложен храносмилателен процес започва в устата. Колкото по-внимателно дъвчем, толкова по-добре. Нашите дъвкателни движения и производството на слюнка може да се приемат като първи ритмични дейности. Именно чрез тях храната ни се затопля до телесна температура и се смазва. Ензимите в слюнката разпадат храната, за да улеснят храносмилането. Мускулите в хранопровода след това придвижват разпадналата се храна до стомаха ни, като по пътя тя се разминава с ритмите на биещото ни сърце и на дишащите ни дробове. В последствие тези два органа ще усвоят полезните вещества от храната под формата на кръв.
Можем да приемем, че качеството на нашето храносмилане се влияе от това колко вниматено се храним. Често се сблъскваме с храносмилателни разстройства, защото не знаем как точно да "изживеем" храната. Това може да е резултат от изкуствено променения натурален вкус на храната или защото сме разсеяни от други дейности по време на хранене. Много пъти не отделяме достатъчно време, за да сдъвчем и оценим храната си.
3 стъпки за по-добро храносмилане
- Вижте храната си. Как изглежда храната ми като форма и цветове?
- Усетете аромата на храната си. Как мирише храната ми? Ароматът на храна стимулира слюкоотделянето.
- Сдъвчете храната си. Колкото по-внимателно дъвчем, толкова по-добре за стомаха ни, тънките черва и дебелото черво.
Гастроинтестинален тракт
Гастроинтестиналният тракт е анатомично и функционално разделен мускулен орган с няколко секции. В нашите храносмилателни органи храната постепенно се разпада и усвоява, като по този начин отделя хранителните вещества в кръвообращението. Терминът "метаболизъм" се отнася до всички процеси, в които тялото разпада хранителни молекули (катаболизъм) и получава енергия за топлина и създаване на нови жизненоважни субстанции (анаболизъм). Всичко, което не може да се използва от тялото се концентрира и отделя като отпадък.
Стомах
Стомахът ни се движи много повече, отколкото осъзнаваме. Веднъж щом храната достигне до стомаха, бива подложена на още ритми. Движенията в стомаха, т. нар. чревна перисталтика, допълнително разпадат, втечняват и смесват приетата храна. Патогените, които може да се открият в устата, се унищожават в стомаха посредством хидрохлорична киселина, а протеините се разпадат допълнително. Частично смляната храна продължата пътя си оттук към тънките черва.
Тънки черва
Най-важната част от храносмилането се случва тук. Тънките черва имат свой собствен ритъм, който произлиза от свиването и отпускането на чревните мускули. Тук стомашният сок се неутрализира и поетата храна бива напълно смляна с помощта на ензими от тънките черва, секрети от панкреаса и жлъчка от жлъчния мехур. Този процес изисква много пространство, което и обяснява размера на тънките черва - близо 180 кв. м. Тънките черва са изцяло посветени, от една страна, на смилането на храната, а от друга - на усвояването на хранителните вещества. Всички външни вещества се смилат и трансформират според специфичните нужди на тялото. Именно в тънките черва непоносимостта към лактоза или друга храна ще проличи, както и алергиите към различни храни.
Хранителните компоненити, които не могат да бъдат усвоени, ще бъдат отделени. Всичко, което не допринася към нашия енергиен баланс се концентрира в дебелото черво и оттам се отделя заедно с метаболитните отпадъци през ректума.
Дебело черво и ректум
От дебелото черво натам, всичко е програмирано да напуска тялото. В ректума вече няма храносмилане. Докато тънките черва са почти изцяло лишени от бактериална флора, в дебелото черво има безброй микроорганизми.
Ритъмът в червата
Основните секции и на двете черва, тънко и дебело, се движат според ритмичните вълни на перисталтиката. Точно както сърцето, тънките черва никога не почиват. Те постоянно се движат на кратки интервали и винаги надолу. Дебелото черво, от друга страна, се движи по-бавно. Движението в края му е в противоположна посока, за да гарантира, че отпадните вещества няма да бъдат освободени неволно.
Когато тялото, душата и духът ни са в здравословен баланс, храносмилането обикновено се случва безпроблемно. Нередовните хранителни навици, постоянната забързаност и стресът обаче могат да причинят хранителни разстройства като газове, подуване или запек.