здраве

Храносмилане. Какво се случва с тялото ни, когато ядем?

Какво общо има храносмилателният тракт с правилното хранене, особено ако се чувстваме добре? Обикновено, целият храносмилателен процес се случва без дори да забележим. И все пак, толкова много органи участват в храносмилането.

Започваме с очите и носа. Нашият обонятелен орган, носът, предвкусва храната. Сигналът от нервите на обонятелната система бележи началото на нашия ритмичен "храносмилателен балет". След това отваряме уста и вкарваме храната в устната кухина. Преди това очите ни вече са възприели цветовете, консистенцията и композицията на нашата храна. Понякога дори само това може да предизвика повишено производство на слюнка. Доста често обаче не успяваме да се храним правилно, бавно и съзнателно. Докато още предвкусваме ястието си или пък вече бързо сме му се нахвърлили е трудно да запомним, че храносмилането започва с механичния процес на дъвчене. 

Здравословното храносмилане - ритмичен процес

Всички сме го виждали или сме го правили преди: да ядем много бързо, да ядем прави или да ядем в движение. При всички случаи, това не е никак полезно за нас. Храносмилането следва постоянен ритъм, който позволява на тялото ни да извлича хранителните вещества от храната и да отделя ненужните такива като отпадък.

Този сложен храносмилателен процес започва в устата. Колкото по-внимателно дъвчем, толкова по-добре. Нашите дъвкателни движения и производството на слюнка може да се приемат като първи ритмични дейности. Именно чрез тях храната ни се затопля до телесна температура и се смазва. Ензимите в слюнката разпадат храната, за да улеснят храносмилането. Мускулите в хранопровода след това придвижват разпадналата се храна до стомаха ни, като по пътя тя се разминава с ритмите на биещото ни сърце и на дишащите ни дробове. В последствие тези два органа ще усвоят полезните вещества от храната под формата на кръв.

Внимателно хранене за по-добро храносмилане

Можем да приемем, че качеството на нашето храносмилане се влияе от това колко вниматено се храним. Често се сблъскваме с храносмилателни разстройства, защото не знаем как точно да "изживеем" храната. Това може да е резултат от изкуствено променения натурален вкус на храната или защото сме разсеяни от други дейности по време на хранене. Много пъти не отделяме достатъчно време, за да сдъвчем и оценим храната си.

3 стъпки за по-добро храносмилане

 

  1. Вижте храната си. Как изглежда храната ми като форма и цветове?
     
  2. Усетете аромата на храната си. Как мирише храната ми? Ароматът на храна стимулира слюкоотделянето.
     
  3. Сдъвчете храната си. Колкото по-внимателно дъвчем, толкова по-добре за стомаха ни, тънките черва и дебелото черво.

Гастроинтестинален тракт

Гастроинтестиналният тракт е анатомично и функционално разделен мускулен орган с няколко секции. В нашите храносмилателни органи храната постепенно се разпада и усвоява, като по този начин отделя хранителните вещества в кръвообращението. Терминът "метаболизъм" се отнася до всички процеси, в които тялото разпада хранителни молекули (катаболизъм) и получава енергия за топлина и създаване на нови жизненоважни субстанции (анаболизъм). Всичко, което не може да се използва от тялото се концентрира и отделя като отпадък.

Храносмилането като ритъм

Стомах

Стомахът ни се движи много повече, отколкото осъзнаваме. Веднъж щом храната достигне до стомаха, бива подложена на още ритми. Движенията в стомаха, т. нар. чревна перисталтика, допълнително разпадат, втечняват и смесват приетата храна. Патогените, които може да се открият в устата, се унищожават в стомаха посредством хидрохлорична киселина, а протеините се разпадат допълнително. Частично смляната храна продължата пътя си оттук към тънките черва. 

Тънки черва

Най-важната част от храносмилането се случва тук. Тънките черва имат свой собствен ритъм, който произлиза от свиването и отпускането на чревните мускули. Тук стомашният сок се неутрализира и поетата храна бива напълно смляна с помощта на ензими от тънките черва, секрети от панкреаса и жлъчка от жлъчния мехур. Този процес изисква много пространство, което и обяснява размера на тънките черва - близо 180 кв. м. Тънките черва са изцяло посветени, от една страна, на смилането на храната, а от друга - на усвояването на хранителните вещества. Всички външни вещества се смилат и трансформират според специфичните нужди на тялото. Именно в тънките черва непоносимостта към лактоза или друга храна ще проличи, както и алергиите към различни храни.

Хранителните компоненити, които не могат да бъдат усвоени, ще бъдат отделени. Всичко, което не допринася към нашия енергиен баланс се концентрира в дебелото черво и оттам се отделя заедно с метаболитните отпадъци през ректума.

Дебело черво и ректум

От дебелото черво натам, всичко е програмирано да напуска тялото. В ректума вече няма храносмилане. Докато тънките черва са почти изцяло лишени от бактериална флора, в дебелото черво има безброй микроорганизми.

Ритъмът в червата

Основните секции и на двете черва, тънко и дебело, се движат според ритмичните вълни на перисталтиката. Точно както сърцето, тънките черва никога не почиват. Те постоянно се движат на кратки интервали и винаги надолу. Дебелото черво, от друга страна, се движи по-бавно. Движението в края му е в противоположна посока, за да гарантира, че отпадните вещества няма да бъдат освободени неволно.

Когато тялото, душата и духът ни са в здравословен баланс, храносмилането обикновено се случва безпроблемно. Нередовните хранителни навици, постоянната забързаност и стресът обаче могат да причинят хранителни разстройства като газове, подуване или запек.